Бърни Еклестон - властелинът на пистите Статии - Авто Новини

Няма човек в света, който да не знае какво е Формула 1, какво успешно и колко печелившо предприятие е "циркът на колела", даващ 17 представления годишно, всяко от които на стойност около милиард долара. Голяма част от хората знаят и човека, направил надпреварата на железните мъже едно от най-доходоносните начинания в света - нисичкият британец Бърни Еклестон - властелинът на световните писти, един от най-богатите и влиятелни хора в световния спорт въобще.

От историята на неговия живот спокойно може да се напише роман в стил Александър Дюма-баща или да са направи многохиляден "сапунен" сериал. Съвременният читател на романи е доста по-прагматичен и трудно може да бъде убеден, че човек от крайните работнически квартали може да достигне върховете на богатството и световната известност. Но в случая с Бърни в историята му няма грам художествена измислица.

Бърнард Чарлз Еклестон, син на морски капитан, се появява на белия свят на 28 октомври в град Ипсуич през 1930 г., точно когато великото Обединено кралство е на прага на Голямата депресия. Произходът му и детството в икономическа невзгода научават малкия Бърни на практичност. Той още в невръстна възраст научава значението на думата "монопол". В биографията му от това време има случай, когато купува наведнъж цялото сутрешно производство на близката до училището фурна и след това с печалба препродава всички кифли на съучениците си.

Явният търговски талант на малкия Бърни, обаче не получил лесно и бързо приложение и признание. След приключване на училището той става лаборант в газификационна компания, а в свободното си време продължава да учи и да участва в състезания с мотоциклети. В това следвоенно време резервните части били доста дефицитни и цялото си свободно време Бърни посвещава на търсенето, купуването и размяната на части за мотоциклети.

Опитал се и в автомобилния спорт, но според думите на сър Стърлинг Мос, Еклестон бил средна ръка състезател. За сметка на това показвал непрекъснато определено силен търговски нюх и талант. Бърни създал собствен отбор във Формула 1 - BC Ecclestone, сам стартирал в някои състезания, но повече давал под наем автомобилите си на изявени пилоти. Бърни дори успява да премине квалификациите за старта на Монте Карло през 1958 г., но отстъпва мястото си зад волана за състезанието на по-опитния пилот Джек Фейърмен /тази хватка била позволена тогава от правилника/. Явно много добре е разбирал, че няма да стане световен шампион, забравя мераците си да носи каска и се концентрира върху най-големия си плюс - търговските способности. Едва 30-годишен Еклестон е вече собственик на най-голямата във Великобритания мрежа за продажба на резервни части за мотоциклети, продава и употребявани автомобили.

В тези легендарни за автомобилния спорт години състезанията не носили доходи. Какво тогава е заставило Еклестон през есента на 1971 г. да продаде успешния си бизнес и да се потопи отново в света на Формула 1? Повече от ясно е че в тогавашните времена на състезатели-джентълмени като Стърлинг Мос, Грейъм Хил и Джим Кларк, в идеалистичната тогава Формула 1, Еклестон е успял да види златната жилка на сегашното автомобилно Елдорадо. Да види огромния търговски потенциал, потенциал, който по-късно сам и изключително успешно успява да реализира.

Еклестон купува знаменития отбор във формулата - Brabham през 1972 г., привлича гениалният бразилски пилот Нелсон Пикет и отличния конструктор Гордън Мъри. Успехът не закъснява - отборът спечелва две световни титли - 1981 и 1983 г. Отборът има и най-интересните за времето си решения - за пръв път се използва дозареждане с гориво по време на състезание, за пръв път се правят договори за спонсорство - с гигантите Martini, Olivetti и Parmalat.

В началото на 80-е години Бърни скача с няколко стъпала нагоре в борбата си за успех. Влиза в битка с тогавашната световна автомобилна спортна организация FISA и президента й Жан-Мари Балестър за разпределението на търговските права на Формула 1. За собствениците на отбори Бърни е един от тях и всички застават зад него в спора, помагат му и колосите във формулата - Енцо Ферари и Колин Чапмън.

Бърни прави още един гениален ход - наема изключително опитният адвокат Макс Мозли, човекът, който по-късно с помощта на Еклестон сваля Балестър, оглавява световната автомобилна организация FIA и окончателно бетонира позициите на Еклестон в спорта.

След дълга битка е подписан договор за съгласие, според който създадената от Еклестон организация на конструкторите във Формула 1 - FOCA получава правата за електронна транслация на състезанията. Едва ли някой, освен Бърни, тогава е осъзнавал каква сила ще стане съвсем скоро недооценяваната тогава телевизия.

През 1982 г. Бърни подписва договор със съюза на европейските телевизионни излъчватели /ЕВU/. Много интересно и поучително за бизнеса е разпределението на приходите от излъчванията - 47% се делят от отборите, 23% взима собствената фирма на Еклестон FOPA /Formula One Promotion & Administration/, а останалите 30% отивали в офшорната компания Allsop, Parker & Marsh Ltd., ръководена от финансовия партньор на Бърни Патрик МакНейли. Тази компания е превеждали някакви суми като членски внос на FIA, а по-късно излиза от схемата за приходите за ретранслация. Тогава МакНейли става шеф на Allsport Management SA, фирмата която държи правата за разполагане на реклама по пистите и организира обслужването на вип-гостите и журналистите чрез F1 Paddock Club.

През 90-е години Еклестон не подновява договора с ЕВU и започва да продава правата сам. В същото време с помощта на Макс Мозли подчинява изцяло състезанията във Формула 1 на интересите на телевизията, като включително ограничава продължителността на състезанията до 300 км или два часа.

През 1997 г. е трябвало да се преподпише договора с FIA и по новите условия вече не организацията на конструкторите FOCA, а новата фирма FOM /Formula One Management/ на Еклестон ще управлява правата. Срещу това скачат големите отбори като McLaren, Williams и Tyrrell, но се оказва че ще се лишат от приходи и скърцайки със зъби отстъпват под двойния натиск на Мозли и Еклестон. В интерес на истината и при новото положение отборите получават същите пари като при старото - около 200 милиона долара.

В момента Бърни е президент и CEO на Formula One Management и Formula One Administration, има и собственост в Alpha Prema, компанията-майка на групата компании Formula One Group. Това му дава върховната власт във Формула 1, а журналистите му дадоха прякора "F1 Supremo". В списъка на Sunday Times на най-богатите англичани за 2003-а година, той е на трето място в обединеното кралство с личното си портмоне от близо три милиарда паунда, пада на осмо място през 2004-а, на 13-о през 2006-а, а за тази година изданието му определя далеч по-ниското 24-о място. Бърни е умел не само около пистите - през 2004-а продава една от лондонските си резиденции - Кенсигтън Палас Гардън, където никога не е живял, на стоманения крал индиеца Лакшми Митал за 57,1 милиона паунда, сума, която прави къщата най-скъпата, продаван някога.

Еклестон е женен за Славица Радич, родена през 1958-а година в Риека, Хърватска. Тя е доста по-висока от него / с цели 29 см/ - 1,88 м и е бивш модел на Армани. Двойката има две дъщери - Тамара /родена 1984-а/ и Петра /родена 1988-а/.

Бърни Еклестон е истинският създател на сегашната царица на пистите - Формула 1 - доходна, привлекателна за зрители, участници и рекламодатели. Властелинът на пистите, обаче, има един сериозен проблем - през тази година става на 78 години, а още през 1999 г. има и операция за поставяне на троен сърдечен байпас. Като че ли тук е мястото и времето да се постави точка на този успешен роман, а Бърни да се отдаде на заслужен покой. Но малкият британец не се предава - на непрекъснатите въпроси кога смята да се пенсионира, Бърни Еклестон редовно отговаря: " От Формулата могат да ме изнесат само с краката напред!".