Хей Bugatti здрасти ... и чао, че не мога да те чакам! Статии - Авто Новини

Навярно така би протекъл краткият, но съдържателен диалог между Bugatti Veyron и този малък четириколесен апарат, който може да остави далеч зад себе си набримченият на пълна газ всепризнат цар на пътищата, като използва едва една пета от възможностите си! Още по-интересното идва след това – упражнението става при напълно приемлив в сравнение с немската машина разход на гориво. И то без никакви трикове – всичко е в рамките на пътната динамика и физиката.

Всъщност става дума за мотоциклет с напълно закрито купе и две допълнителни колела. Пътниците седят в машината, като в нормален автомобил, но в кабина приличаща на тази на самолет-изтребител. Името на разработката е Acabion и съвсем не е случайна приликата му със самолетите, защото по замисъла на създателите му трябва да осигури на собственика си почти същата скорост на придвижване, стига да има къде да се постигне.

Освен самото превозно средство, създателите му предлагат комплексен план за развитието на принципиално нова скоростна индивидуална транспортна система на бъдещето. Този проект се разработва в сътрудничество от базираната в Люцерн, Швейцария компания Acabion и швейцарската фирма Mikova Systems от същия град, като първата фирма отговаря за техническата част на проекта, автората за бизнес и мениджмънт частта.

Превозното средство се нарича Acabion GTBO и се задвижва от бензинов двигател, който познаваме от най-бързия в света сериен мотоциклет – Suzuki Hayabusa. Само че при вариантът на японския мотоциклет, издание 2008-а, максималната мощност е към 200 к.с., а при Acabion мощността е вдигната повече от три пъти – до 750 "кончета".

На стандартната Hayabusa масата е към 200 кила, докато при Acabion тя е малко по-висока - 318 килограма. Относителната мощност на машината е 2,36 к.с. на килограм собствено тегло, докато в момента същият показател при автомобил от Формула 1 е 1,1 к.с. на килограм, а максимумът постиган във формулата е през 80-е година на миналия век от болид на Honda /вариант за квалификации/ е 2,5 к.с. на килограм.

Максималната скорост на Acabion по данни на фирмата е 547 км/ч, като е ограничена там от електрониката и се достига при едва анполовина отворен дросел на газтта. Целтта на мощния двигател е друга – да се постигне максимално ускорение – от 0 до 300 мили в час /483 км/ч/ за под 30 секунди. При премахване на електронния ограничител Acabion теоретично би могъл да достигне скорост от 700 км/ч, но тогава първият въпрос би бил към гумите и дали биха могли да осигурят нужната издръжливост и здравина.

Инженерната част на Acabion е дело на швейцареца Петер Максус, човек работил доста години в Порше и Мерцедес-Бенц. Последните няколко години той се е посветил напълно на проектирането и изработката на своя снаряд. Той е създал няколко варианта, като последният е вече четвърто поред поколение. Според Петер, акабионите в по-усъвършенстван и не толкова скъп вариант могат да станат масово мпс и да променят транспортната картина на света.

В Acabion максимално са оптимизирани масата, аеродинамиката и мощността на двигателя, което му позволява да върви със скорост от 160 км/ч при 2% отваряне на дросела и разход на гориво от 2,83 л на 100 км път, което пък говори за много ниско ниво на отделяните СО2 – едва една трета в сравнение с малколитражен автомобил. При натоварване на двигателя от 4,3% GTBO върви вече със скорост 240 км/ч при разход от 3,8 литра на сто.

В момента Acabion е достъпен само за милионерската част от света – става дума за цена от 1,83 милиона евро, но по други данни машината може да се поръча и за само" 540 000 евро /$782 000/. Продъктът явно е ексклузивен, всеки екземпляр се прави на ръка за около три години, като нито един не повтаря някой друг.

Транспортът на бъдещето за хората на Acabion е немислим без скоростни и напълна автоматизирани транспортни магистрали по които се стрелкат, управлявани от компютър техни машини с по един-двама пътника в тях. Максус предвижда два варианта – бензинов за по-далечни пътувания, който ще изминава 1600 км с едно зареждане. Вторият е електрически за града и малко извън него в рамките на 500 км.

"Acabion може да използва всички пътища. Но идеята му предполага поява в бъдещето на специални вдигнати над земята трасета. Това ще даде възможност да се достига от Цюрих в Женева за 25 минути, от Люцерн в Лондон за 1,5 часа. Невъзможно? Добрe. Но така се е говорило за железницата през 1800-та и за автомобилите през 1900-та. Сега сме в 2008-а. Какво да чакаме?"

От Acabion мечтаят за развита мрежа от скоростни пътеки в света към 2100-та година за техните бионни ракети" /bionic rockets/, както ги определят от компанията. Всъщност една GTBO-Net, която подобно на Интернет, ще прехвърля не файлове, а пътници със скорост 640 км/ч.

Пътят към напълно чистият транспорт наистина може да продължи век, но GTBO, според създателите си, е важна крачка по него. Дали са прави ще разберат потомците...