"Хора, автомобили, товари – качвайте всичко! Това нещо наречено универсален магнитен път доставя бързо и безопасно хора и товари, без вредни изхвърляния! В тези рекламни изречения е скрита същността на новия вид транспорт, който може да бъде реализиран в Щатите съвсем скоро.
Проектът се нарича Пътешественик /Traveler/ и е развит от изобретателя Джъстин Сътън и компанията му Interstate Traveler. Става дума за екологично чиста транспортна система за пътници и всякакви товари във вагони на магнитно окачване. За разлика от съществуващите и сега монорелсови пътища, тук вагоните се опират на две кръгли тръби в които е скрита магнитната система със своебразни лапи, обхващащи почти напълно тръбата. В тръбата са не само захранващите кабели, но и електрическите проводи за високо напрежение на глобалната елмрежа, както и редица жизнено важни градски магистрални комуникации – оптични влакна, тръби за газ, вода, водород.
Направата на подобна транспортна система трябва скоро да стартира в Мичиган, като ще го свърже с Детройт и Ан-Харбър
Максималната скорост на вагоните Traveler е 400 километра в час. Но тя си остава бесполезна без добре премислена система за бързо качване и слизане на пътниците и товарите, включително и автомобили.
Джъстин Сатън разработва суперпътя си от 1995-а година насам. Основното захранване идва от разположени по пътя слънчеви батерии, като 160 км от пътя при ясен ден могат да осигурят 85 мегавата енергия.
Излишната енергия може да се акумулира чрез добиването с помощта на електролиза на водород, който да се използва при пиковите моменти. Получената при това вода би моглада се използва за напояване около пътя.
Цялата работа на пътя ще е напълно автоматизирана, вагоните са безпилотни, управлението ще става от компютърна мрежа разположена също в тръбите.
Сатън смята, че новият път може да мине по трасетата на високото напрежение, като поеме тяхната функция и същевременно ще защити кабелите от лошото време.
Идеята за придвижване на леките коли с пътниците им във влакове съвсем не е нова – така работи скорстният влак по Ла Манш, например. Но примерите в тази посока спират до тук. Навярно след като им писне от непрекъснато увеличаващите се задръствания автомобилистите ще погледнат по-благосклонно на тази идея.
Съвсем логично е да се мисли, че в по-далечно бъдеще подобни експресни, еко-транспортни системи ще станат част от пейзажа – първо естествено във високо развитите страни като Щатите или Япония.
There are no comments yet. Be the first one to express yourself!