Фетел: с мотоциклет се чувствам свободен Articles - Auto News

Г-н Фетел, прави ли Ви спортът щастлив?
Себастиан Фетел (26): Абсолютно. Моментите, в които си на подиума и хората ти се радват, са много специални. Въпреки това понякога ми е трудно да се радвам по команда. По-важен е пътят към постигането на целта. Победата е само резултат от тежка работа. Това, което ме зарежда вътрешно, са предизвикателствата, които всеки нов ден поставя пред мен. Преди състезание съм толкова напрегнат, че ми е трудно да изляза от едното място. А в дните, когато съм си вкъщи, тренирам адски интензивно. Именно този път към успеха е истинското щастие за мен. А когато този път завърши с победата, това вече е друга форма на щастие.
Това значи, че за вас има различни типове щастие – т.е. има и такова, което не е свързано със спорта...
С. Ф.:... да, много хора погрешно смятат, че човек е щастлив само когато постигне нещо специално. За мен това изглежда по друг начин. Мен ме радват по-скоро малките неща, щастлив съм най-вече тогава, когато мога да бъда себе си. Хората си мислят, че моят живот е нещо по-специално. Но всъщност не е. Вкъщи аз не съм пилотът, който всеки познава, аз съм просто Себастиан, човекът, който прекарва времето си с приятелката си и му се наслаждава – както всички останали.
Вие обичате да карате мотоциклет. Какво ви харесва в това?
С. Ф.: По този начин се чувствам много по-свободен. Човек получава повече от въздуха, земята и хората, по всяко време може да спре и да слезе от мотоциклета за малко. Освен това може да паркира навсякъде – т.е. пътуването му е много по-просто, отколкото с колата. В планината на две колела забравям всички грижи. Нещо, което успявам да направя само с още едно превозно средство - болида си от Формула 1.
Опиянявате ли се от скоростта, която развивате с вашия болид?
С. Ф.: Да, тъй като по принцип скоростта играе съществена роля в моя живот. Най-често един ден почивка ми е напълно достатъчен. Здрав съм и обичам да спортувам. Пътувам с всичко, което има двигател. Естествено внимавам. През лятната ваканция обичам да бъда във водата... или да изкачвам някоя планина. Така мога да си отпочина качествено.
През 2013 г. въпреки многото победи нямахте много време за почивка, дори трябваше да се примирите с освирквания.
С. Ф.: Да, макар че в началото ми беше трудно да разбера защо. Човек трябва да се запознае с правилата на играта. Първо хората те хвалят, потупват те поощрително по рамото. Ти си мислиш колко хубаво е това и че ще продължава вечно. Но не си прав. Трябваше да науча, че колкото повече успехи жъна, толкова по-малко ще станат похвалите. Нуждаех се от време, за да науча тези правила. А те са прости. Първо хората се радват, когато някой печели. Но когато това започне да става прекалено често, те спират – защото искат да виждат нови лица на подиума, нови герои на пистите. След като разбереш това, всичко се нарежда. Ето защо не очаквам почитателите на моите конкуренти да се радват, когато съм на върха. Но очаквам постиженията ми да бъдат приемани с уважение.
Човек може да погледне това и позитивно: не е ли завистта същевременно и похвала за вас?С. Ф.: Да, в известен смисъл. За завистта човек трябва да работи, а състраданието му идва даром. Кой иска да бъде този, който винаги отпада или няма късмет? Но когото хората въпреки това харесват? Не и аз. Предпочитам да се кача в колата и да победя.
Но Вие не гледате на това като на даденост...
С. Ф.: В никакъв случай това би било много лошо. Аз имам респект към конкурентите си. Никога не затварям визьора на каската и не стартирам с нагласата, че съм непобедим. Човек винаги трябва да има нагласата, че ще се намери някой, който да е по-бърз от него, че ще има някой, който да те накара да караш на границата на възможностите си. Ето защо винаги давам всичко от себе си – и ако то е достатъчно на финала, съм щастлив.