Moto Morini си отива Articles - Auto News

Италианският мотоциклетен производител си отива от сцената след дълга история. Moto Morini е основана от Алфонсо Морини в Болоня през 1937-а. Преди това Морини е бил също производител на мотоциклети, съвместно с Марио Марцети под името MM. По-късно Morini попада под контрола на Cagiva през 1987-а, а през 1996-а е закупена от Texas Pacific Group, която е собственик и на марката Ducati. През април 1999-а, правата върху марката са закупени от Morini Franco Motori spa, компания основана от племеник на Морини през 1954-а.

През 1948 г. Рафаеле Алберти печели италианското първенство за леки мотоциклети - двутактови 125 куб.см. Умберто Maсети печели същото първенство през 1949 г. за марката, моторът му е SOHC 125 куб.см, четиритактов, с мощност 12 к.с. (8.9 кВт) 10 000/мин и може да надхвърля 140 км/ч. През 1952 г. Moto Morini печели състезания извън Италия със 125 SOHC четиритактовия си двигател. Емилио Meндони печели Гран При на нацията и испанската Гран При с мотор 250 GP с мощност 37 к.с. (28 кВт), развиващ 11 000/мин и максимална скорост от 225 км/ч.

През 1961 г. Джакомо Агостини започва своята състезателна кариера с Moto Morini. Той става италиански кадет шампион през 1962 г. и италиански шампион за юноши през 1963 година. Таркуино Провини печели италиaнския шампионат в 250 куб.см през 1961 и 1962 година. През 1963 г. Провини убеждава Алфонсо Морини, че марката трябва да се опита в световното първенство. Провини има дълга битка с пилота на Honda Джим Редман, всеки от тях печели по четири състезания и титлата не е решена до последното състезание в Япония, след което Редман успява да спечели шампионата пред Провини с две точки.

Поредното възраждане на марката се проваля за пореден път, въпреки, че има изгледи за закрепване на пазара. Моделът Corsaro идва в 2003-а и няколко негови варианта доста успешно се продават в Италия и Франция. После идват моделите Scrambler и Granpasso. Но икономическото състояние на фирмата се оказва не толкова розово, като прес-релизите й, бизнесът рухва и е обявено затварянето на завода.

В момента се разпродават остатъците от произведените машини - от моделите Scrambler и Granpasso все още съответно има наличност от 16 и 29 мотора. Тези 45 машини са и последният привет за всички фенове на марката. Заради особеностите на италианското законодателство, те няма да имат заводска гаранция и затова се предлагат и на доста по-ниска цена - 6300 евро за Scrambler и 7100 за Granpasso, като моторите могат да се купят единствено в Италия, директно в завода.

Интересен факт е че марката и производството можеше да бъде спасено от брата на министър-председателя на Италия - Паоло Берлускони, но сделката беше блокирана от профсъюзите, защото според спасителния план трябваше да бъдат уволнени част от работниците. Сделката се провали и за всеобща "радост" по вина на профсъюзите, сега ще бъдат уволнени всички.

За съжаление подобна тъпа съпротива от страна на профсъюзите заплашва затварянето и на най-стария завод на FIAT - в Мирафиори.