Германският самоук инженер Николаус Отто изобрети първият и практичен работещ двигател - алтернатива на парната машина. В историята на автомобила съществува и по-стар патент от неговия - на френския инженер Алфонс Бо де Роша, но и тук, както в случая с изобретяването на автомобила, историята признава за родоначалник този, който успее да създаде работещ модел, като историята да не завърши до тук, а да продължи с реално и продължително производство. Подобен факт направи, както Карл Бенц и Готлиб Даймлер родоначалници на автомобила, така и Николаус Отто родоначалник на съвременния четиритактов двигател с вътрешно горене. Само в първите десет години след изобретяването на машината са направени невероятните по бройка за времето си 30 000 двигателя.
Николаус Аугуст Отто е роден в Холцхаузен, Германия на 10 юни 1832 и умира на 26 януари 1891 г.. През 50-е години на 19-и век той е безгрижен млад човек, шарещ из цялата страна като търговски пътник, продаващ бакалски стоки като ориз, кафе, чай и захар. Така се опитвал да събере достатъчно пари, за да се ожени за любимата си Ана, която срещнал на карнавала в Кьолн.
В същото време младият Отто се увличал и от механика. През 1860 г. случайно от вестник научава за успешните опити на французина Жан-Жозеф Етиен Леноар с двутактов двигател с вътрешно горене. Леноар построил първият си приложим двигател с вътрешно горене през 1859 г. Две години след това идва разработката на Бо де Роша, но именно младият ентусиаст Отто, който мисли за това ден и нощ, крои невероятни планове, свързани с газовия двигател и начините за неговото приложение, прави през 1876 г. първият практически приложим двигател с висока компресия и четиритактов работен цикъл със запалително устройство.
Отто често стои пред камината и гледа как се издига димът от нея нагоре през комина. Така и решава, че в мястото на горене в газовия двигател трябва да идва богата на гориво горивна смес. Първоначалната му идея била пресният въздух да влиза самостоятелно първо и да се смеси с недоизгорелите газове от предходния работен такт, и едва тогава да се запалва порцията гориво.
Първите му опити по тази система пропадат, но той прави сериозно впечатление на германския индустриалец Ойген Ланген. Отто прави първият си газов двигател, работещ на двутактов принцип, в 1861 г. със съдействието на индустриалеца, който имал тогава захарна фабрика. През 1864 г. прави четирицилиндров четиритактов двигател, който не тръгва и конструкцията му е изоставена.
Няколко години след това техният пръв двигател с подобрен дизайн и качества печели златен медал на изложението в Париж през 1867 г. Двамата мъже основават фирмата N.A Otto & Cie. - първата компания за производство на двигатели в света и предшественик на проспериралата по-късно Deutz AG. Към тази компания след това се присъединяват Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах.
През 1876 г. Николаус Отто за по-малко от година прави нов двигател с вътрешно горене, като използва четиритактовия принцип на работа на буталото. Този цикъл днес в негова чест носи името "цикъл на Отто" и в него се използват четири такта на буталото, за да се компресира газово-въздушна смес, която след това отдава енергията си във вид на експлозия на въртящите се части на двигателя.
В първия такт /ход/ на буталото при движението надолу се всмуква "експлозивна" смес от гориво и въздух. Във втория ход при връщането си нагоре буталото компресира сместа. Тогава запалителното устройство възпламенява сместа, силата на ударната вълна от експлозията бута буталото надолу в третия, работен, ход, а в четвъртия ход буталото отново върви нагоре избутвайки навън изгорелите и отработили химическата си енергия газове. Така цилиндърът се изчиства и е готов за повторение на цикъла.
Интересен е фактът, че нито изобретателят, нито неговия приятел-индустриалец не се замислят за приложението на двигателя си за задвижването на самодвижеща се кола /автомобил/. Ако го бяха направили, може би честта за откриването на автомобила щеше да остане за тях, защото всичките му компоненти, без надеждно работещ и икономичен двигател са били налице по тяхно време. Двигателят на Отто бил разработен по принцип за използване в стационарни условия за индустриални цели.
Николаус Отто патентова конструкцията си през 1877 г. Той никога не бива въвлечен директно в производството на двигатели с вътрешно горене, но неговият двигател стартира и бележи началото на ерата на модерния двигател с вътрешно горене, без който би бил немислим живота в следващите неговия 19-и век два века - 20- и и 21-и.
There are no comments yet. Be the first one to express yourself!