На 8 февруари 1926-а Packard Car Co. е започнала производството на модела си Six трета серия, в който за пръв път в света е използвано хипоидно главно предаване. При хипоидното зацепване на зъбната предавка, за разлика от нормалните конусни предавки, върховете на водещото и воденото зъбни колела не се пресичат в една равнина и не съвпадат геометрично.
Хипоидното зъбно колело е пресечен въртящ се хиперболоид /не на инженер Гарин/. Благодарение на тази форма се удължава контактната площ на зъбите на двете колела и има възможност да се направят по-големи т.е по-яки, което пък позволява предаването на по-голямо усилие през предавката. Минаването на оста на водещото зъбно колело под това на воденото позволява да се свали надолу кардана, да се понижи центъра на тежестта и да се направи подът в салона на колата равен. Хипоидното зъбно предаване, освен това е по-безшумно и има по висок КПД.
Хипоидното главно предаване е сред най-важните новости в автомобилостроенето през ХХ-и век. Въвеждането на новостта от Packard не би била възможна без развойната дейност на компанията Gleason Works от Рочестър, създала стругове за нарязване на хипоидни зъбни колела. Двете компании имат дълга история на сътрудничество - през 1913-а те за пръв път в света усвояват предавки с наклонени зъби, което тогава премахва воят на предавките в автомобилите на Packard. Днес този необичаен звук може да се чуе само при движение на автомобил на заден ход при механична предавателна кутия, където както и преди се използват правозъби колела в предавката, както и при някои изпълнения на състезателни предавателни кутии.
Packard е пионер още и във въвеждането на Н-образната направляваща пластина на лоста за превключване на предавките - 1901-а, на двигателя V12 в сериен модел - 1915-а, на спирачки и на четирите колела през 1923-а и на климатика през 1940-а.
There are no comments yet. Be the first one to express yourself!