Изборът на двигатели на този етап e сведен до три варианта. Има два бензинови агрегата с обем от 2 и 2.4 литра (съответно мощност от 154 и 198 к.с.), които вървят с шестстепенна ръчна или петстепенна автоматична трансмисия, и 2.2-литров турбодизел с мощност от 148 к.с. От трите двигател чужди източници вярват, че турбодизеловият вариант ще се котира най-добре във Великобритания, но вероятно това ще важи до голяма степен за цяла Европа, като това вече неминуемо включва и България. Наречен i-DTEC, това е нов вариант на четирицилиндровия дизел i-CDTI на Honda. Фактът, че са го завъртели на 180 градуса, позволява на японците да внедрят и дизелов филтър за твърди частици и каталитичен конвертор, което пък от своя страна означава доста ниски емисии на азотен оксид и други вредни емисии. Ако се вярва на числата, то моделът отговаря спокойно на стандартите Euro 5. А всъщност забравяме най-впечатляващото – разхода на гориво на турбодизела, който в смесен цикъл е 5.2 л/100км, а при тенденцията горивата да продължават да поскъпват това е най-важното.
Та това дори не е единственото предимство на дизела. Просто той изглежда да е най-добрият пакет като общо. Двигателят и изключително тих, особено когато е в движение (защото всички знаем, че по принцип дизелите произвеждат по-силни вибрации, когато колата е в покой), а въртящият му момент от 350 Нм му позволява да бъде пъргав без значение каква е предавката или пък оборотите. Но и бензиновите двигатели не са за изпускане, като особено 2-литровият бензинов агрегат е много гъвкав и с доста добри динамични показатели. Но просто лекотата на дизела така или иначе го прави за предпочитане. Въпреки че моделът се води към бизнес класа и изобщо към по-престижния сегмент, Honda видимо са се фокусирали върху комфорта, а не върху спорните възможности. Возията е изключително добра (много добре се справя по по-груби пътища), а контролът над купето – отличен. Това вероятно се дължи до голяма степен на по-голямата междуколесна база и по-големите следи, като последните са пораснали със значителните за подобен елемент 75 мм.
Управлението е малко леко и не предоставя достатъчно данни за пътя, особено когато автомобилът е оборудван с Lane Keep Assist System, при която пътят почти не може да бъде усетен посредством волана – но това е до момента, в който не се активира гореспоменатата система и вече наистина усещате контрола над пътя. Но пък странното е, че моделът завива по-добре, когато системите не са активирани. Ако само от Honda можеха да предоставят на волана същото усещане и прецизност, които ги има при трансмисията например... И наистина при боравене със скоростния лост усещате ювелирна точност. Иначе високотехнологичният подход на Honda при правенето на новия Accord си личи пълноценно дори и в атмосферата около водача, като под атмосфера в конкретния случай се имат предвид всевъзможните бутони и системата,с която се контролира серията развлекателни, комуникационни и навигационни системи (с които също е оборудван автомобилът). Както и в екстериора, линиите отвътре също са по-смели (почти разсейващо интересни... ), но въпреки че материалите видимо са по-качествени, Honda трябва сериозно да погледнат интериорите на Audi, ако искат действително да се котират сред по-престижните клиенти.
Въпреки че Honda развиват усилено хибридните технологии, не се очаква хибридна версия на Accord – поне в обозримото бъдеще. За сметка на това обаче ще си има комби версия, която най-вероятно ще бъде обозначена като Tourer. Иначе като цяло новият Accord е един действително добре изглеждащ автомобил,като по-спортните линии на задницата спрямо предшественика му го правят още по-атрактивен избор. Honda са се постарали значително върху качеството на материалите в интериора, което е била и една от основните цели при изграждането на автомобила. Разбира се, има слабости, като те се изразяват в работата на ключа за запалване, в малко по-евтиния вид на пластмасите и в недостатъчното чувство от волана. И отново разбира се, това са неизбежни моменти при един модел, като дори и на най-добрите могат да бъдат открити кусури.
Honda Accord винаги са впечатлявали спрямо основните си конкуренти в D-сегмента и продължават да г правят. И този път японците са още по-близо до престижния сегмент, към който се стремят, но лошите новини за тях са, че конкурентите също не са спели през това време. В ролята си на опонент на Volkswagen Passat, Mazda 6, Ford Mondeo и предстоящия да излезе Opel Insignia, японецът е много сериозен претендент да бъде лидер в класа си. Но работата е там, че въпреки многобройните технологии, които са внедрени на доста разумна цена, едва ли това ще бъде достатъчно за Accord да се пребори с голямата тройка от Германия. Но нека последното изречение не създава погрешни впечатления – Honda Accord е отличен автомобил.
There are no comments yet. Be the first one to express yourself!