Mercedes Actros SLT: господар на 250 тона Articles - Auto News

За да прекарате 250 т от точка А до точка В, ще ви трябват над 100 високопроходими автомобила във формата на Mercedes M-класа. Или само един - Mercedes Actros SLT. Така се нарича новият тежковоз на швабите, който тегли дори най-тежките товари като перце. Турбини, трансформатори или разполовени перки за ветрогенератори – благодарение на 15,6-литровия си дизелов мотор с 625 конски сили и въртящ момент до 3000 Нм, на Actros не му пука какво има в ремаркето. Единственото предизвикателство: качването в кабинатаЗа да транспортира толкова сериозни товари, човек трябва само да седне зад волана – дори с кутрето машината се управлява адски лесно. Предизвикателството се изразява само в изкачването на четирите стъпала, които те отвеждат в кабината с въздушно окачване. Оттам нататък превозването дори и на най-тежките товари е като детска игра. 6-цилиндровият дизел се „събужда“ със същия Start-Stop бутон, какъвто можете да откриете и в А-класата, и придава съвсем леко вибрациите и шума си в интериора. Освобождавате ръчната спирачка, въздухът под налягане в системата „изсъсква“, премествате селектора на автоматика в режим D и само „погалвате“ педала на газта, за да потегли огромният колос. Малко над оборотите за празен ход 2500 Нм се прехвърлят към огромните „валяци“ на задната ос и няколко тона натискат асфалта. 16 автоматични предавкиБавно, но сигурно влекачът започва пътуването си – той няма да се уплаши дори и от най-стръмния път, а шофьорът не трябва да се притеснява за избора на правилната предавка. Камионът сам селектира 16-те скорости. За да предпази съединителя от прегряване при изкачване, Mercedes използва т.нар. „турборетардер“. Само с фини движения на десния крак водачът може да позиционира Actros с точност до милиметър, да спира, да връща машината назад, отново да я спира и да потегля отново напред. След няколко минути упражнения дори и абсолютен лаик би се справил с прекарването на композицията през някоя тясна уличка с къщи от двете страни или по серпентините на някой планински път – въпреки че автовлакът може да бъде дълъг 20 м, широк 4 и да тежи 200 тона. Не забравяйте огледалатаНе само кракът прилага минимално усилие при управлението на колоса. Поддържането на курса също е дяволски лесно. Огромният волан, разположен директно пред корема на водача, наподобява по-скоро рул на кораб. Въпреки това водачът няма нужда от гигантски бицепс като старите „камионджии“, за да направлява композицията. Сервоподпомагането върши работата си толкова добре, че водачът действително може да кара само с малкия си пръст. Усещането за връзка с колелата е много по-синтетично, отколкото при лек автомобил – все пак тук шофьорът седи на метър над управляваната ос и трябва да се нагоди към тотално новата геометрия. Но когато през повечето време човек кара съвсем бавно и при натиснат до пода педал на газта не вдига повече от 80, може да преглътне това. Важно е само да хвърля от време на време по един поглед в огледалата за обратно виждане – защото, колкото и лесно да е управлението, човек не трябва да забравя, че има 20-30 метра зад себе си. И въпреки че всичките оси завиват, не трябва да забравя, че за подобен „влак“ и най-широките завои могат да станат адски тесни и че за маневриране ти е нужен малък стадион. Ускорението е детска игра, а благодарение на многото огледала и завиването не е толкова трудно – шофьорът трябва да свикне единствено със спирането. При подобно тегло традиционните спирачки на колелата биха се износили за няколко дни – затова тук през повечето време за намаляване на скоростта се използва т.нар. „ретардер“. Така „камионджиите“ наричат моторната спирачка, която се контролира на пет степени посредством лост от волана. Този лост трябва да бъде издърпан адски рано, когато при спускане 200 тона те бутат отзад. В такива моменти по челото на шофьора започва да избива студена пот, пулсът се ускорява, а чувствата се променят. Тогава човекът, който се е чувствал като господар на пътя, гледайки всички останали от високо, отново се „смалява“ и започва да се плаши от собствения си кураж, и да се надява, че техниката ще изпълни това, което нейните създатели обещават. До три Actros-а могат да теглят заедноКолкото по-често човек изпада в подобни ситуации, толкова повече доверието му във влекача се увеличава. Така на празното пространство за подреждане на трупи, избрано от Daimler за теста, лека-полека започваме да чувстваме Actros като А-класа. Е, вероятно навън, където трафикът е натоварен и постоянно има насрещно движение, няма да бъде точно така. Ето защо в реалния живот са нужни истински професионалисти зад волана, както и сериозен логистичен план. Понякога пътуванията на камионите над 100 тона се планират по цели месеци, а понякога – дори и години. Днес в Германия подобни композиции постоянно кръстосват магистралите, натоварени с огромни турбини, ротори, стоманени кули, а след бума на източниците на зелена енергия – и с разполовени перки на ветрогенератори. Поне веднъж в месеца SLT се грижи за транспорта на 250 тона, а когато има нужда от още повече мощност, три Actros-а могат да обединяват сили и да теглят до 750 тона. По този начин дори транспортът на ракета „Ариана-5“ не е трудна задача. Резервоарът побира 900 лМесеци наред планиране, цяла армада от придружаващи автомобили, главоломни суми за полицейски патрули и отстраняване на възможни препятствия – не е чудно, че подобни пътувания излизат много скъпо. Цената от близо 500 000 лева на година, която Mercedes обявява за всеки от 100-те Actros SLT, както и около 500 литра гориво, които машината спокойно може да „изсмуче“ за свое пътуване, карат счетоводителите да сънуват кошмари. Съвсем други мисли вълнуват шофьорите. Те се радват на безкрайните точки от програмите на бензиностанциите – но въпреки това леко се изнервят, когато хвърлят поглед към показанието за гориво. Защото бензиностанциите могат да ти се сторят адски тесни, когато искаш да вкараш в тях автовлак с тегло 250 тона и дължина над 20 м.