Жълтият поход на двойния шеврон +видео Articles - Auto News

Преди 80 години - на 4 април 1931-а е даден стартът на знаменития пробег на всъдеходи Citroen от Бейрут до Пекин. Гениалният Андре Ситроен е сред първите автомобилни босове осъзнал значимостта на рекламата за автомобилната индустрия и в тази посока е успял да изпревари времето си. В резултат измислените от него пробези, донесли огромна слава на марката, помогнали за развитието на науката и бизнеса.

Третият по ред пробег-експедиция на Двойния шеврон получил името Жълтият поход, и трябвало да покори труднодостъпните азиатски пътища, доколкото ги имало, като прокара нов транспортен коридор, аналог на Великия копринен път и на Транссибирската магистрала. За да се осъществи пробегът за пръв път в историята частна компания е водила мащабни дипломатически преговори с правителствата на толкова държави. Сталин отказва да пусне експедицията през Съветския съюз, като не дал визи на участниците, което наложило стартът й да бъде отложен с цяла година. Експедицията била разделена на две групи за по-сигурно - първата от тях, наречена Памир, тръгнала на 4 април от Бейрут, а другата - Китай - на 6 април насреща й от Пекин.

Основният всъдеход на групата Памир бил Citroen autochenille P17, развит на базата на лекия автомобил C4. Колата била правена от 1929-а до 1934-а и се оказала една от най-удачните колесно-гъсенични конструкции, прието на въоръжение във френската и полска армия преди войната. е направил общо 5795 подобни автомобила от различни модификации, продал е лиценз за производството им на Alfa-Romeo, Burford, Crossley, FN, Renault, Schneider, Somua и Unic.

В състава на групата Памир е имало 48 души, пет всъдехода P17 и по-тежкият Р14 на основата на шестцилиндровия C6F. Всички машини имали гъсенично задвижване, конструкция на инженерите Адолф Кегрес и Жак Енстен. Вместо задни колела, почти без изменения на водещата ос, но с блокировка на диференциала, била монтирана специална количка с опънати върху колелата гумено-платнени гъсеници.

Маршрутът на Памир минавал през Дамаск, Багдад, Техеран, Кабул, Пешавар, Шринагар, Гилгит, Урумчи и Сучоу. Пред нея се изправяли проходите на Памир и се простирала пустинята Гоби. С всеки отбелязан като преминат пункт от маршрута цивилизацията оставала все по-далеч, по маршрута имало непрекъснато проблеми, заради междуплеменни разпри и граждански войни. Кинооператорът на експедицията дори заснел сцена, когато китайци хванали мюсюлманин, смъкнали го от коня, отрязали му ръцете, разпорили му корема и някакъв ненормалник измъкнал сърцето и дроба му. В най-сложния етап от прехода трябвало да разглобят автомобилите, да качат частите на мулета и след това отново да ги сглобят.

Групата Китай имала девет всъдехода, но се наложило да промени маршрута си заради гражданската война в Китай. Не успели да се срещнат в предварително планираното място, а в село Ислам-бей на 8 октомври 1931-а. В Пекин обединената вече експедиция влязла чак на 12 февруари 1932-а, преодолявайки общо 12 115 км.

Изключителното напрежение по време на експедицията дало отражение върху доста от участниците й - шефът на Памир - изследователят Жорж-Мари Хаард умира в Хонконг на 16 март 1932-а от двустранна пневмония. Само няколко месеца след връщането си във Франция приключва сметките си с живота чрез самоубийство шефът на групата Китай - капитан-лейтенант Виктор Пуен.