Да ревнеш с голямата котка в зеления ад...+видео Статии - Авто Новини

Гледах в тавана и не вярвах на ушите си - току що бях поканен от Франк Клаас - генерален директор комуникации в Jaguar Land Rover, да участвам в тестове на Jaguar на Северния вариант на Нюрбургринг - прочутата Нордшлайфе! За какво повече да мечтае автожурналист от това да ревне с голямата котка в Зеления ад /Grune Holle/!

За това трасе са изписани томове, снимани са километри лента - повече отколкото за всички другр писти в света. Чел съм и съм гледал и аз, но съвсем друго е да се гмурнеш с главата на долу на скорост в тази безкрайно предизвикателна и опасна писта. Разположена в планините Айфел, на 60 км западно от Кобленц, тя е открита на 18 юни 1927-а като писта за мотоциклетни състезания. Тогава е имала дължина 28 км със 174 завоя и четири конфигурации на трасето с ширина 8-9 метра. Още тогава пистата е отворена за широката публика за каране срещу заплащане. Пълната дължина на пистата е използвана за състезания за последен път през 1939-а, след което състезанията Grand Prix са се провеждали на Северния вариант.

В него най-ниската точка на трасето е на 332 м надморска височина, а най-високата на 629 м. Ъгълът на изкачване достига 17 градуса, а на спускане 11. По време на състезанието пилотите са превключвали предавките към 1200 пъти и са спирали към 900. Не е чудно, че са се случвали множество катастрофи, а загиналите пилоти са над двадесет. През 1961-а Фил Хил е първият пилот, записал обиколка под девет минути. Традиционните 24 часа на Нюрбургринг стартират през 1970-а, а от 1971-а до 1983-а са направени подобрения на трасето с премахване на неравностите и то е разширено. Новото трасе е отворено през 1984-а под името GP-Strecke.

Днес редица компании тестват серийните си автомобили и екипировка на трасето. То може да се използва от всеки със собствен автомобил или мотоциклет в свободните дни - плаща се с карта - 1 обиколка е 24 евро, 4 - 89 с включени ваучер за 10 евро храна или напитки, 15 - 310 с ваучер за 20, 25 - 470 с ваучер 30. Има и сезонна карта за 1350 евро с ваучер за 100 в ресторанта Eifeldorf Grüne Hölle. Движението по пистата е като по нормалните пътища - задминаването отдясно е забранено. Ето и малко картинка от дните със свободно посещение:

Jaguar e една от компаниите със собствен тест център, открит през 2003-а и предлагащ изключително нови удобства за изпитанията, които марката прави над 20 години на прочутата немска писта. Tя предлага уникално трасе предизвикващо всички качества на автомобила с разнообразната си повърхност, дължина от 20,832 километра с 33 леви и 40 десни завоя, скокове, виражи, изкачвания и спускания, които са сериозно изпитание за охладителните системи на автомобила и спирачките.

На инструктажа в центъра на Jaguar, преди да ни пуснат по автомобилите, първата работа беше да ни покажат колко е опасна пистата със следващото филмче

след което ни раздадоха каските и се качихме по колите. Моят късмет беше най-голямата "котка" XJ с осемцилиндров, петлитров турбомотор с мощност 510 к.с., 0-100км/ч за 4,9 сек.

На влизането в трасето Саша Берт - пилот и инструктор за Нюрбургринг, изкарал на ринга не едно и две състезания - GT Open/GT3, FIA GT1, V8 STAR, Formula 3000, Formula 3, предупреди по радиото - "следвайте моята състезателна линия и забравете за тази, по която мислите , че трябва да карате! Не мислете за следващите завои, а за този в който навлизате, иначе следва мантинелата!".

Завоите в Нордшлайфе са с променлив наклон и прекалено късното спиране винаги завършва в мантинелата. За разлика от класическите писти, тук трябва да се спира леко преди основното спиране, за да може колата да се прилепи по плътно към пистата на скоковете. А траекторията се подсказва от белите точки, на влизането във виражите, нанесени за кандидат-пилотите от местните рейсинг-училища.

Е, навъртях по Нордшлайфе стотина километра и не се запознах отблизо с мантинелата, но с цялото си същество разбрах, защо сър Джеки Стюарт е нарекъл това тясно, извиващо се във всички посоки трасе сред хълмовете "Зелен ад"...

Първите завои Саша минава с постепенно ускоряване, след това се започва - тук газ до ламарината, наляво - надясно, нагоре-надолу, каската в тавана, почти като в шейна за бобслей. До мантинелите има само тесни тревни ивици, пясъчните уловители са само маркирани, безопасността в Зеления ад е на нивото от 60-е години на миналия век.

Излитаме в Шведския кръст, следва спиране и ляв завой в който леко започва поднасяне, с леко движение на волана изправям колата и с почти пълна газ към Аремберг. Следва простата за по-бавните коли Лисича дупка и страшна за бързаците, коварният Каленхард и Въртележката, която почти ми изкарва душата.

И като капак на всичко - бърза обиколка с един от екипа на Берт - Toм Швистер - Formula Renault 2000, Formula 3, Porsche Carrera Cup, който сядайки в "таксито" ми призна, че за пръв път кара на Нордшлайфе кола с десен волан. След което си е...а май....а! Май го завъртяхме за към девет минути...

Защо да се кара на толкова опасно трасе? Защото предлага всичко, което може да се случи на сериен автомобил през живота му - всевъзможни завои с различни радиуси, профили, покритие, изкачвания и спускания, спиране със запушване на гумите и дълга работа на мотора на макс. Всичкото това накуп и под контрол... Какво повече е нужно за истински тест-драйв? И за ден, който дълго ще се помни...