С хиляда коня по асфалта Статии - Авто Новини

Самата дума те кара да настръхваш. Суперавтомобил! Що е то - Honda NSX или Maserati MC12? Къде е летвата и кой е критерият? Цената? Скоростта? Мощността? Защото по последния критерий, вече всеки, който има достатъчно дълбок джоб може да впрегне 1000 коня" и да литне по асфалта като истински пилот на изтребител. Стига да може...
Първи със заявка за бариерата от хиляда коня се изпъчиха германците. Те направо нокаутираха автоманиаците с цифрите на мощността, скоростта и цената. Така предтеча на сегашното Bugatti Veyron стана концептуалният модел Bugatti Hyron, което срещна и ентусиазъм, и хлад. 16 цилиндъра, задвижване на четирите колела, скорост над 400 км/ч, бясно ускорение, цена до небесата и мощност от точно 1001 к.с. Истински химн на немската инженерна мисъл, създаден с италианско име за няколко десетки мултимилионери, навярно и потенциални самоубийци.

Реално погледнато и преди Bugatti Veyron има коли от ранга 400", като Dauer Porsche 962 Le Man с неговите 408 км/ч, италианската Cizeta Moroder с двигател V16, а пък куатрозадвижването отдавна е добре познато при Lamborgini Diablo. Цената от един милион първи чукна McLarren F1, а и доста други суперколи от миналото стигнаха два и дори три милона евро.

Bugatti Veyron, подобно на първия автомобил на Карл Бенц, продължил в серийно производство, се оказва първи в редицата на хилядоконните", събирайки всички горни качества.
Малко след като Bugatti Veyron започна да стига при клиентите си стана ясно, че волфсбургци наистина са направили нещо уникално. Въпреки невероятните си силови и динамични показатели, колата има приемлив и добър за управление двигател, а самата тя много добре се вписва в условията на нормалната пътна експлоатация, дори и по софийските улици.
Мощна, бърза, динамична, но много драйвърфрендли" /дружелюбна към шофьора си/ кола, която не се стреми непрекъснато да покаже необуздан нрав и да метне ездача от седлото.

Примерът на германците моментално беше последван от автоспецовете от двете страни на Атлантика, които веднага включиха свои коли в клуба 1000 коня", опитвайки се да лишат немците от монополното им право в тази ниша на пазара.
Явиха се няколко кандидата и ситуацията започна да напомня на не толкова отдавнашната напревара във въоражаването между Изтока и Запада. Всеки от тях от тях силно заявява, че също е не по-слаб, а дори и по-добър от Bugatti Veyron. Може би не по-добър, но във всеки случай по-мощен, по-бърз или пък по-евтин. Ето и част от списъка на претендентите – Koenigsegg CCXR /1018 к. с./, SSC Ultimate Aero /1046 к. с., Меlling Hallcat /1175 к. с./, Lotec Sirius /1200 к. с. и Lokus Plethore /1300 к. с./.

Повечето от тези автомобили не са правени от нула", а са доработки на вече съществуващи модели. Такава е немската WeibeckCobra, която има тринадесетлитров/!?/ V8 двигател и максимална мощност 1100 к.с. Английският Bristol Fighter Т едва ли би издържал на табуна си от 1012 коня", след като първоначално е бил предназначен да издържа на максимум 200. Пък и копитата" му като че ли съвсем не са за тази мощност.
Целта на всички тези разработки е да се вдигне мощността до небесата, а пък там каквото сабя покаже. Интересно е какво ли?

Но за да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем малко назад във времето и да си спомним през какво трябваше да минат фолксвагенци, докато докарат до ум и разум Bugatti Veyron. Само за проблемите с гумите, които и досега не са решени докрая, никой не може да каже какво струват като време и интелектуален труд. А аеродинамичната неустойчивост при пределни скорости, довела до забавяне с две години идването на серийния вариант на колата. И всичко това затрудни такъв гигант като Volkswagen с неговия технически и интелектуален потенциал. Къде ги при англичаните от Бристол, или дилърите от Мелинг в Щатите? Да не говорим за необходимите финансови възможности.

Едно е да пъхнеш в колата супермотор, съвсем друго е да се научи да върви както трябва с него и то по откритите за всеки друг автомобил пътища. Именно в това е гаранцията, че при скорост 350 км/ч именно този Bristol Fighter Т няма да хвръкне като истински старфайтър от Втората световна война или камикадзе от японската марина. Само че зад волана му няма да е обречен съзнателно смъртник, а прост милионер, дал парите си за пушечен неуправляем снаряд.

Защото пропускът за качване в такъв автомобил е именно цената, а не шофьорското умение. До къде може да стигне това има вече няколко примера и то с топ-автомобила на Ferrari – модела Enzo, превърнати в безполезен куп кевлар в Щатите и в Русия. За съжаление, дори и в ръцете на професионални състезатели, супер-колите от класа понякога се държат непредвидимо. Наш колега от Острова с доста сериозен опит зад волана размаза най-скъпото порше – Carera ГТ, друг пък, не по-малко опитен коментатор шведският топ-автомобил Koenigsegg CCX. Дори седемкратният световен шампион Михаел Шумахер не можа да си поговори" както трябва с Bugati EB110.
Тенденцията, обаче, е толкова силна, че ще видим навярно още доста автомобили с 1000 и повече кончета" под капака.
Логиката е проста – щом има търсене, ще има и предлагане, независимо дали е обосновано наистина това помпане" на мускули. И едва ли тези хилядоконни табуни ще върнат неповторимото очарование на самобитност и оригиналност, на неповторимата комбинация от елегантност и мощ, която прослави супер-автомобилите от миналото. Доста от тях имаха съвсем скромни по съвременните мерки показатели, което не им попречи бързо да се превърнат в легенда, още през периода на тяхното производство.

И за финал. Суперколата, естествено, трябва да е супер-мощна, не може да е евтина, но най-важното е да има собствен характер". Трябва да е дело на доказани професионалисти, на хора, които много точно си дават сметка, какво оръжие създават и поверяват в не дотам умели ръце. Всичко друго е увеличаване на черната колонка в сводката на КАТ...