50 години фамилия Пининфарина Статии - Авто Новини

Точно преди половин век - на 6-и юни 1961-а с указ на президента на Италианската република собственикът на каросерийна фирма Батиста Фарина с прякор Пинин официално променя фамилията си на Пининфарина. Прякорът Пинин, който през 1961-а удължава фамилията е пиемонтска дума и означава "младши". По общо мнение на специалистите в жанра през 60-и години автомобилният дизайн в Европа се развива под изключителното влияние на италианския маестро.

Началото на кариерата тръгва в каросерията Stabilimenti Industriali Giovanni Farina S.A., създадена от по-големите братя Джовани и Серджо, когато бъдещият маестро е едва на 11 години. Известна е случката, когато могъщият основател на Fiat Джовани Аниели обсъждал с големите Батиста външния вид на Fiat Zero и на питането му кой радиатор да се избере, чул от по-малкия им брат: "Този!" Сенаторе Аниели, се обърнал да попита дръзкия момък защо и получил още по-дръзкия отговор: "Защото аз съм го направил!". И първият в историята на Fiat масов автомобил бил направен по ескизите на 17-годишният тогава Фарина.

В 1930-а Пининфарина отваря в Торино на улица Корсо Трапани собствено ателие – Carrozzeria Pininfarina и тогава прякорът и фамилията публично се събират. Автомобилът Cisitalia 202 Berlinetta 1947-а, проектиран от Фарина след войната, е първият удостоен с честта да стане експонат на Музея за съвременно изкуство в Ню-Йорк.

Указът за преименуването е публикуван на 20 юни - "президентът на републиката потвърждава, че със свой декрет е разрешил на Джовани Батиста Фарина да си смени фамилията на Пининфарина, а действието на указа се простира и върху неговите деца и потомци..." Президентската инициатива е потвърдена в актовете за гражданско състояние на Торино със запис за смяна на фамилията от 26-и октомври 1961-а.

Пининфарина има огромен принос за развитието на автомобилния дизайн, за което е удостоен с множество почетни награди, като Premio Torino, присъждана от инженерно-архитектурното съобщество на автомобилния град на Италия и престижната Gran Premio Nazionale Compasso d’Oro. Той получава лично от ръцете на френския президент Шарл де Гол ордена на Почетния легион, става почетен гражданин на Детройт, където през 1920-а получава лично предложение от Хенри Форд да остане на работа като каросерист в Синия овал.